1. и понеже няма да ме обикнеш

    а аз съм чела твърде много и твърде набързо

    съвременна наша поезия, така и няма да успея да извадя

    от своите думи

    с оранжева лютеница ще намажем филиите

    аз наляво

    ти надясно

    и после само напред

  2. Всъщност и на мен много ми се иска да зная къде съм.

    ОК, мога да кажа какво правя - уча нова професия и нов език, обживявам нов град, опитвам се да създам нови приятелства и да запазя сегашните. 

    Напоследък пиша предимно във фб, понеже го имам достъпен на мобилните устройства. С блога е малко по-сложно, още повече имайки предвид количеството време и усилие, които трябват за един пост.

    Някакви неща ме възмущават напоследък, но възмущението бяга бързо и надалеч, а остава желанието да ви разкажа какви хора велосипедят насреща ми по път за работа, каква е крайречната ни алея в здрача, колко са мостовете над Рейн и такива ми ти работи.

    Ако се чудите къде са текстовете ви - в една чаша червено, два реда сирене, паница супа и тотално, тежко, ялово разлагане на дивана в светлината на четири чаени и една ароматна свещ.

    И вие ми липсвате. И на себе си липсвам. Не зная къде съм. Нямам никаква идея какво съм. Зная отчетливо две неща - графика си при ортодонта и какво имам да правя ден за ден. Уикенди и вечерна супа. 

    И толкова много самота, че можеш да създаваш светове от нея и никога да не изпиташ недостатък.

    Лека, мека и безаварийна. 

  3. да пазиш другия

    пазиш другия

    другият

    накрая е просто

    опазен

  4. i refuse

    to entertain you

Next

Дневниците на Бени

Paper theme built by Thomas